Как един екзотичен плод се превърна във върха на лукса

На картина от 1675 г. английският крал Чарлз II стои на тераса, а кралският градинар е коленичил пред него и му поднася любопитен подарък.

Това е един от най-желаните артикули на епохата, представляващ висота в областта на лукса и престижа. Внесен от далечна страна, той е сред първите по рода си, които са пътували от Новия свят до Великобритания.

Това е ананас

Днес този екзотичен плод едва ли би бил подходящ подарък за кралски особи. Но в онези години ананасите са в началото на една историческа арка, през която те ще се превърнат – особено във Великобритания – в символ на богатство и разкош, какъвто не е имало. Ананаси все още украсяват върха на западните кули на катедралата “Сейнт Пол” – една от най-емблематичните забележителности на Лондон.

Картината, поръчана от самия крал и приписвана на придворния му художник, холандския художник Хендрик Данкертс, някога е била смятана за първата, отгледана в Англия, в чест на ананаса. Това обаче се случи едва по-късно.

“Ананасът, подарен на Чарлз II, е бил доставен от Барбадос”, казва Франческа Боман, автор на книгата “Ананасът: кралят на плодовете”, в интервю по телефона.

Кралският дневник на Джон Ивлин е записал момента, в който Чарлз II за първи път опитва плода на банкет, организиран за френския посланик през 1668 г. В тази обстановка самата гледка на люспестия продукт щеше да предизвика възхищение.

“Още от самото начало ананасите са били много търсени, защото изследователите, които са се сблъскали с тях в Новия свят, са писали за тях с възторг, разказвайки колко са вкусни”, казва Боман.

Популярността му се разпространява в Британска Северна Америка, където младият Джордж Вашингтон е сред почитателите на плода. “Никой не ми харесва така, както боровата”, пише той в дневника си по време на пътуване до Барбадос през 1751 г.

Тъй като ананасите не се споменават в Библията или в стари текстове от Гърция и Рим, тя добавя, че те нямат никакъв отзвук. Затова англичаните могат да им наложат какъвто си искат отзвук и ананасът се превръща в крал на плодовете, като се вкоренява в британската култура по повече от един начин.

Домашен деликатес

Ананасите се нуждаят от много високи температури, за да растат, и им трябват години, за да узреят. Въпреки това, след като се утвърждават като най-желаните плодове, хората започват да ги отглеждат във Великобритания.

“Въпреки че очевидно това е глупав проект, тъй като Англия и Шотландия имат студен и дъждовен климат, през 70-те години на XIX в. всеки, който е бил сред висшите слоеве на обществото, е отглеждал свои собствени ананаси – те са се превърнали в основен елемент от градината на селските къщи”, казва Боман.

Това е свързано с много разходи и трудности. За целта е било необходимо да се изградят специални оранжерии, наречени “пиниери”, които е трябвало да осигуряват отопление на растенията отдолу, като се използват печки, които са представлявали риск от пожар. “Беше рядко и специално да успееш”, каза Боман. “Да отгледаш дори един ананас беше огромно постижение, с което хората постоянно се хвалеха.”

Според изчисленията на Боман разходите за строителство и отопление, както и времето, необходимо за добиване на плодовете, са довели до това, че един ананас е струвал до 80 паунда – това е почти 15 000 долара в днешни пари.

“Това е приблизително толкова, колкото струва нов дилижанс с коне – еквивалент на покупката на нова кола в Джорджианска Англия”, казва тя. “Хората имаха градинар, който спеше сред растенията, за да се увери, че няма да избухнат в пламъци по погрешка. Това беше начин да покажеш богатството си и бързо се превърна в символ на статус.”

Ананаси под наем

Макар че плодът е залегнал в британската култура като естетически фар за отличие, той рядко се консумира.

“Ако бяхте много богат и имахте наистина невероятен градинар, първото нещо, което щяхте да направите, беше да изпратите на приятел с фантазия ананас като подарък”, казва Боман. “Освен това се излагаше на масата в трапезарията като символ на статус и обикновено седеше там, докато започне да гние, защото защо, по дяволите, бихте яли ананас? Това е все едно да ядете чанта на Гучи.”

Шансът да бъдеш видян с този плод е толкова ценен, че според Боман е имало случаи на наемане на ананас, при които плодът е бил даван назаем за няколко часа, за да бъде носен на парти, след което е бил връщан.

Впоследствие ананасът започва да се използва във всички видове дизайн, включително в архитектурата и съдовете.

“Бих казал, че ананасът е естествено декоративен”, казва Боман. “Лесно е да се стилизира и разпознае, симетрично е, съвсем просто е. Но също така тя позволява на аристокрацията да предава своите ценности по много ясен начин. Ето защо най-популярната форма на представяне е бил каменен ананас на стълб на портата. През 70-те и 80-те години на XIX в. това е било често срещан символ на грузинското благородство – начин да се обозначи границата на имота по много публичен начин.”

Много от тези ананаси са запазени и до днес по стълбовете на портите във Великобритания, както и в някои забележителни сгради, свързани с кралското семейство, като имението Дънмор Парк край Стърлинг, Шотландия, бивша резиденция на графовете Дънмор, построена през 1761 г. Той представлява 53-метров ананас, който се извисява над околността.

Друг забележителен пример е ананасът, който украсява горната част на трофея “Уимбълдън”, присъждан на победителя в турнира на сингъл при мъжете.

Когато от около 1820 г. екзотичният деликатес започва да се внася в големи количества, статутът му на изключителен лукс се накърнява.

“Към 1850 г. на лондонския кей се разтоварват 200 000 ананаса годишно”, казва Боман. “След това, когато се появяват хладилната техника и консервирането, по-късно през века, те стават наистина повсеместни.”

Това обаче все още не е достатъчно, за да се срине желанието им, както се потвърждава от един пасаж в “Дейвид Копърфийлд” на Чарлз Дикенс, написан през 1850 г. В книгата Дейвид разказва, че когато имал пари, си купувал кафе и хляб, а когато нямал, се разхождал чак до Ковънт Гардън и “гледал ананасите”

“За момче като Дейвид Копърфийлд през 1850 г. – казва Боман – един ананас все още е бил поглед към свят на невъобразимо богатство.”