Без дом и с депресия…скитничеството по дивото крайбрежие на Обединеното кралство ми върна радостта от живота

Баща, който се оказал бездомник и се борел с психичното си здраве, разкрива как е променил изцяло начина си на живот и е прекарал осем месеца, обикаляйки крайбрежието на Обединеното кралство и къмпингувайки в дивата природа.

Преди този невероятен поход 45-годишният Джим Макилуейн е прекарал последните шест месеца на 2022 г. в скитничество в родния си Бристол, опитвайки се да си намери работа, докато страда от депресия.

Нещата стигат до връхната си точка през ноември миналата година, когато той изчезва временно и се опитва да отнеме живота си – нещо, което се надява никога повече да не се случва нито на него, нито на двете му деца. Джим, който преди това е поправял покриви, разказва пред MailOnline: “Винаги съм се борил с психичното си здраве, още когато бях тийнейджър. Опитах се да сложа край на живота си, когато бях на 18 години, и винаги съм се борил с живота без никаква помощ.

В навечерието на Коледа той остава без дом. Той казва: “Бях в критична точка. Седях в колата си, нямах къде да отида и си мислех: “Трябва да намеря изход от ситуацията, в която се намирам.” Опитвах се да не позволя на съзнанието ми да се върне по този път, а бях просто толкова тъжен и депресиран”.

Джим винаги е обичал походите и къмпингуването и е открил, че това му е помагало психически в миналото. Той си спомня: “Заспах за малко и имах видение за разходка по крайбрежието. На следващата сутрин отидох и се видях с майката на дъщеря ми и й разказах идеята си, а тя каза: “Джим, това е най-добрата идея, която някога си имал”.

За да си набави пари за туристически принадлежности, той продава колата си за 700 паунда и на 8 януари тази година тръгва на поход, а раницата му е пълна предимно с дрехи.

Първоначално планирал да върви по крайбрежието на Англия и Уелс, но скоро този план се променил. Той казва: “Аз съм си аз, просто продължих да вървя, така че стигнах много по-далеч, отколкото очаквах да стигна. Щях да се разхождам само из Англия и Уелс, но реших да навляза в Шотландия и се влюбих в нея”.

Началната му точка е плажът Лилсток, близо до Бриджуотър в Западен Съмърсет, а маршрутът му минава покрай крайбрежието на Девън, Корнуол и Дорсет, като посещава и остров Уайт.

След това се отправи по южното крайбрежие до Дувър, след което отиде в Лондон и се отправи нагоре по източното крайбрежие чак до Абърдийн. Последният етап от пътуването му преминава през северозападната част на Обединеното кралство и Уелс, където посещава Сноудън, а след това стига до Уестън-супер-Мар, където завършва пътуването му.

В първите дни на похода Джим всеки ден носи на гърба си 25-килограмов чувал и се бори с тежестта му. Където и да отидех, раницата вървеше с мен… всичко, което не използвах всеки ден, бързо го изхвърлях”, казва той и добавя: “Когато тръгвах, имах седем чифта чорапи, седем чифта панталони и дрехи за смяна. Бързо осъзнах, че наистина няма нужда да нося целия този комплект.

След три седмици той се сдобива с газов котлон, за да може да приготвя храна. Джим създава страница в GoFundMe, за да си плаща за храна, оборудване и понякога за нощувка в хостел, когато времето е лошо. Остатъкът от парите той дарява за благотворителност.

Веднъж седмично трябваше да влизам в хостел или къмпинг, за да мога да си взема душ, да презаредя батериите си и други подобни неща. Измивах екипировката си и след това продължавах.

Той казва: “Спал съм на автобусни спирки, в заслони на брега на морето, в църкви, в изоставени каравани, на всякакви места, навсякъде, само за да мога да прекарам нощта някъде, където има малко подслон.

Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъсква Джим, са неблагоприятните метеорологични условия.

Той казва: “Времето беше едно от най-трудните неща… ако бях мокър, трябваше да остана мокър. А ако прибирах мократа палатка, нямаше нищо по-лошо от това да поставя мокра палатка по-късно вечерта”.

Въпреки предизвикателствата, престоят на открито помага на Джим психически и той създава невероятни спомени.

Мисля, че самото излизане навън и навлизането на чист въздух в дробовете ми помогна. А дивата природа направо ме побърка. Хилядите тюлени, делфините, птиците – всичко това ме зарадва.

“Можеше да имам наистина тежък, труден ден, да се боря с краката си, да не се храня… но щях да видя дивата природа и просто да седя там с часове. Беше невероятно. Дивата природа определено беше едно от най-хубавите неща.

Шотландия е мястото, където Джим създава някои от най-хубавите си спомени, като изкачва Бен Невис и обикаля Лох Нес.

Той казва: “Не осъзнавах колко красиво място е Шотландия. Бен Невис беше може би най-голямото ми постижение, което просто ме разтърси. Отне ми часове, за да се изкача дотам, и то съвсем сам. Помислих си: “Не мога да повярвам, че съм бездомник и съм извървял целия път до Шотландия, дългия път, а сега току-що изкачих Бен Невис”.

Той описва гледката като “спираща дъха”.

По време на осеммесечния си поход Джим среща много “абсолютно невероятни” хора, включително войник в Уелс, Съмърсет. Двамата изминават заедно 25 мили (40 км) и продължават да поддържат контакт и до днес.

Джим разказва: “Към края на похода… си помислих: “Какво ще правя, когато се върна? Защото все още съм бездомник, няма къде да отида, нямам работа, нямам доходи, какво ще правя?”.

Той размишлява: “Помислих си: “Просто ще отида и ще лагерувам някъде.” Но после си помислих: “Не мога повече да правя това, трябва да измисля нещо.”

Когато Джим завършва похода си, един приятел му предлага стая под наем, а неотдавна си осигурява и работа. Той казва: “Вече съм там малко повече от три седмици и наистина ми харесва”.

Джим обаче не е приключил с походите завинаги. Той редовно ходи на разходки и има големи надежди за големи преходи и диво къмпингуване през следващата година.

Той казва: “Искам да изкача трите върха в Йоркшир. Има и Външните Хебриди [в Шотландия]. Искам да изкача някоя планина. Да изкача отново Бен Невис. Има толкова много неща, които искам да видя и направя в бъдеще.

“В края на деня ще продължа да го правя, защото трябва да поддържам ума си съсредоточен и да спра да се отклонявам към тъмни места. Не искам никога да стигам до етап в живота си, в който да мисля, че самоубийството е отговорът.

Източник: DailyMail