Защо холандски дизайнер плете пуловери от човешка коса

Вълнестата козина и човешката коса имат повече общи черти, отколкото си мислите; те не само помагат за задържане на телесната топлина, но и са направени от протеинови влакна от кератин. Сега един холандски стартъп се пита защо едното се носи, а другото се губи, предаде CNN.

Human Material Loop се надява да промени модната индустрия, като превърне човешката коса в текстил. Досега компанията е направила прототипи на палта, пуловери и блейзери от човешка коса – с надеждата, че един ден компаниите за облекло ще купуват ролки от алтернативния материал за собствените си проекти.

Съоснователката Зсофия Колар казва, че отдавна е очарована от потенциала на косата като тъкан. Тя е заинтригувана от емоциите, които хората изпитват към нея – “Колко много се грижим за косата си, но след като я подстрижем, сме толкова отвратени от нея”, казва тя.

Не правете отпадъци…

Всяка минута салоните в САЩ и Канада произвеждат 877 килограма отпадъци. Когато косата се разгражда без наличието на кислород, като например в торба за боклук, заровена в сметище, тя отделя парникови газове, които допринасят за изменението на климата.

По данни на Human Material Loop всяка година в европейските сметища се озовават 72 милиона килограма отпадъци от човешка коса, което се равнява на теглото на седем Айфелови кули.

“Това е голям изобилен поток от отпадъци, за който в момента няма мащабируемо решение”, казва Колар. Тя добавя, че повечето страни изгарят тези отпадъци и че много алтернативни решения не са екологични или не са подходящи за широко използване.

Колар обяснява, че използването на тъканта за коса не се различава много от плетенето на пуловер с друг материал. Късите косми се пресукват заедно и се превръщат в непрекъсната нишка, за да се получи прежда, а след това се боядисват с чисти пигменти. Тя допълва, че с увеличаването на производството компанията може да боядисва преждата или плата в зависимост от това кое е най-ефективно.

Първият прототип на Human Material Loop е пуловер с усещане за вълна. “Трябваше да направя продукт, с който хората да могат да се свържат, а пуловерът беше един от най-осъществимите прототипи, които можехме да направим, но и най-свързаният”, казва Колар.

Оттогава насам компанията е тествала и други прототипи, включително палто за открито, натъпкано с косми за осигуряване на топлоизолация, което е изпробвала в тежки условия по време на експедиция до Аконкагуа, най-високата планина в Аржентина.

Тези дизайни не могат да бъдат закупени – целта е да се предостави материал за работа на други дизайнери и марки. Колар казва, че цената би трябвало да бъде конкурентна на тази на вълната, когато се достигне по-голям обем на производство.

“Знаем, че носенето на човешки косъм върху тялото ни все още не е нещо, за което повечето хора са готови”, казва Колар. Но тя вярва, че идеята може да се наложи сред обществеността. За Колар не става въпрос просто за носене на пуловер от човешка коса заради новостта или аспекта на устойчивостта; тя твърди, че човешката коса е невероятно издръжлив материал.

Human Material Loop се снабдява с коса от салони в Нидерландия, Белгия и Люксембург, като използва отрязана или счупена коса, тъй като според нея тя не съдържа ядрена ДНК, която би могла да идентифицира индивида. Компанията работи по създаването на документална верига за проследяване на това откъде идва и къде отива нейният материал.

Разрастваща се индустрия

В миналото човешката коса е била използвана като текстил в много различни култури. В Микронезия племето кирибати създава тъкани доспехи от естествени материали, включително кокосови влакна, зъби от акула, палмови листа и човешка коса, а през XIII век хората в днешните югозападни Съединени щати изработват чорапи, като сплитат на възел нишки от коса.

Храмът Хигаши Хонган-джи в Киото е една от най-големите дървени конструкции в света. След като пожар го поврежда, въжета, изработени от човешки коси, дарени от цяла Япония, са смесени с коноп и са използвани при възстановяването му през XIX век.

Но използването на косата като текстил не е лишено от предизвикателства, обяснява Сане Висер, холандска изследователка на материалите, дизайнерка и производителка и асоцииран преподавател в Университета по изкуствата в Лондон, която не участва в проекта Human Material Loop.

“Все още има табу около човешката коса като материал”, казва тя. “Ние не я оценяваме като ресурс – тя се разглежда като отпадък, особено след като бъде отрязана.”

В проекта си “Locally Grown” за лондонския Музей на дизайна Висер работи с фризьори и си представя бъдеще, в което косата се превръща в ценен ресурс, като създава термина “hair farming”. Тя също така преработи фризьорския стол, така че да може да улавя отрязаната коса – спестявайки време на фризьора и на рециклиращия.

Висер казва, че в крайна сметка внедряването на човешка коса в нашите продукти не е просто. “Предстои ни още много работа, за да накараме хората да я възприемат като материал”, казва тя, но добавя: “Определено виждам как с времето тя навлиза все повече в ежедневието ни.”

Снимка: David can Woerden/Human Material Loop