Божествените Доломити – защо тази “специална част на Италия” превъзхожда Алпите за ски ваканции

Алпите или Доломитите? Като човек, който почти всяка година от живота си е карал ски в първото от тях, се чувствам почти нелоялен да застана на страната на второто, казва Марк Палмър.

Не, няма много възможности за настаняване в хотели или хижи, а естествената снежна покривка може да бъде проблем, но това, което липсва в Доломити, се компенсира от чара, дружелюбността и впечатляващите планински пейзажи.

И, нека бъдем откровени, намирате се в Италия, а не във Франция – специална част на Италия, където повечето хора говорят италиански, немски и ладински. Вече можете да летите директно до региона Вал Гардена с двуседмичен полет от Станстед до Болцано, а не до Инсбрук, който е на близо два часа път.

Нещо повече, тук производството на сняг е по-разпространено, отколкото където и да било другаде по света. При предишно посещение, когато нямаше почти никакъв сняг, пистите все още бяха отворени за работа.

Настаняваме се в село Ортизей. Намира се в непосредствена близост до известната писта Села Ронда, която е може би най-великата ски писта в Европа.

Съществуват 12 свързани долини, които, ако устоите на страхотните ресторанти по пътя, могат да бъдат обиколени за един ден, като следвате табелите Sella Ronda.

Преди да се появи туризмът, просперитетът на Ортези се дължи главно на дървообработващата промишленост. В селото минаваме покрай магазини, в които се продават статуи в естествен размер на Исус, Мария, Йосиф и цял небесен легион от светци. Местните жители ще ви кажат, че няма католическа църква в света, в която да няма нещо, направено в това малко градче.

Разхождайки се из пешеходната зона, се чувствате като спомен за по-нежни времена.

Ако сте любители на черните писти, може да останете разочаровани, но тези, които обичат безупречно поддържаните и широко отворени писти, не могат да искат повече.

Тук можете да карате ски по-близо до масивните скални стени, отколкото където и да било в Алпите, а когато слънцето залязва над тези назъбени върхове, те светят в апетитно розово.

Една вечер вечеряме в планината в ресторант, наречен Friedrich August Refuge. Вътрешността е облицована с дървена ламперия, а в далечината блещукат светлините на Кандзей. Пържолите томахоук са с огромни размери, но изключително крехки, а местните вина са изключителни.

Сега ще ми трябва много убеждаване, за да отида на ски пътуване в специално изграден курорт. Това ме поразява силно, когато стоя пред малкия параклис “Свети Антоний” (построен през 1673 г.), чиято врата е отворена достатъчно широко, за да се види олтарът с трепкащи свещи и изящна картина над него.

След това виждам заснежените Доломити, които се очертават на хоризонта във вечерната светлина – и те също изглеждат напълно божествено.

Източник: Dailymail

Снимки: Pixabay