DailyMail: Българският ски курорт Банско – евтин и много весел

Първото нещо, което трябва да ви кажа за Банско е какво не е той. Това не е стерилен алпийски ски курорт, пълен с британски родители, които се усмихват, докато банкнотите се подават от джобовете им, заобиколени от претенциозни европейци, които пускат европоп музика от преносими колонки, докато се спускат по пистата в дизайнерски екипи. С други думи, не е скучно.

Не. Банско е място с характер. През първия ни ден в планината например научихме, че мястото се посещава от акули. Доброкачествени акули, както се казва, но все пак акули.

Това бяха неработещи ски инструктори на лов за начинаещи идиоти, които пристигат на върха на склона с надеждата за най-доброто и установяват, че едва се държат на краката си.

Акулите предлагаха да ги заведат на безопасно място срещу 50 евро. Видяхме няколко нещастни скиори, които се спускаха по склоновете по този начин, ужасени и в плен на смъртта.

Акулите обаче оставяха своите подопечни плачещи, но невредими, приеха елегантно треперещите им пари и отидоха да си налеят бутилка Jägermeister. Ето какво имам предвид. Банско беше колоритен.

Годеницата ми Роксана беше обучавана на сноуборд от инструктор, който държеше бутилка “Йегермайстер” в джоба на ски костюма си – не го попитахме дали я е купил с приходите от обучения – и й препоръчваше да си сипва от нея като релаксант в стратегически моменти.

Тя го намери за много полезен и купихме бутилка за вкъщи.

Междувременно аз и тримата ми тийнейджъри (плюс един приятел) бяхме обучавани на ски от един абстрактен млад мъж с темперамент на физик, който още в началото заяви, че не е дошъл да ни бъде приятел, а да ни научи да караме ски. И ни научи да караме ски. Най-ефективно. Удивително е какво можете да постигнете без дребнотемие.

Дори и най-малкият, който е на десет години, постигна добър напредък, без – доколкото ни е известно – никакъв Jägermeister.

Всички отседнахме в една прекрасна хижа с невероятното име “Даяна-Рос”. Управляваше се от група изключително хладнокръвни британски бивши патриоти със странен апетит за табла, които наричахме “приятелите”.

Имаше домашно приготвена храна, приготвена от българска майка с кърпа на главата; сауна и джакузи; и безкрайни запаси от домашно приготвена ракия (плодова ракия), от която можеше да се почерпиш зад малък бар в дневната.

Мястото за наемане на ски беше в съседство, а планината – на пет минути.

Посетихме няколко горещи извори, които бяха с пара въпреки студения въздух.

Последната вечер имахме традиционна българска вечеря в ресторант, където мъже в бродирани жилетки свиреха шумно на акордеони и китари, докато не им дадеш достатъчно пари, за да си тръгнат. Всяка вечер въздухът беше изпълнен с дървен дим.

Но за карането на ски.

Банско е разположен в планина Пирин, на височина около 914 м.

Курортът обхваща основно една планина с прекрасни писти с различна трудност, както и няколко прилични извънпистови зони, които могат да забавляват семейството за цяла седмица.

Това е едно от нещата, които го правят добър. Ако имате полунезависими тийнейджъри, както аз, или групи от скиори с различни умения, можете да дадете свобода на действие на всички, без да се страхувате, че ще ги загубите завинаги. Всички пътища водят към бара в подножието на планината. Просто им кажете приблизително в колко часа трябва да се върнат и им донесете бирите.

Говорейки за това, за това пътуване се сдобих и с шепа джаджи, наречени Milos, които горещо препоръчвам. Това са малки, кръгли и много мощни уоки-токита, които се закрепват за ръката или скиорската каска и се активират с глас.

Стига да говорите достатъчно силно, групата ви може да разговаря по целия път надолу, дори и на известно разстояние. Това означава, поне на теория, че никой няма да бъде изоставен.

Това също така означава, че когато се движите към разклона на пистата, можете да крещите: “Завийте надясно, завийте надясно!”, а ако завият наляво, вината си е тяхна.

Тъй като Банско си е Банско, в крайна сметка ще ги видите на дъното. (Само се уверете, че използвате малката каишка, за да пристегнете Milo около лентата, тъй като тя може да изскочи, ако паднете.) Задължително трябва да се вземе.

Но аз говорех за карането на ски.

Самите писти се развиват – да, развиват се – около върха на планината и придобиват форма по време на спускането, като си проправят път покрай случайни бариери и завършват в тази единствена точка в долната част.

Когато стигнете до върха 2600 м, ще се окажете на вятъра върху бял купол, който се простира във всички посоки.

Освен един или два безсмислени указателни знака, няма никаква маркировка. Трябва да препашете слабините си, да проверите дали децата са готови за това – те са – и да преминете отгоре, следвайки редиците на други скиори, докато стигнете до стълбовете и оградите, очертаващи страните на различните писти.

Може да е доста трудно да се разбере дали сте на синя или на червена линия, но това няма значение. Всичко това е много подходящо за каране на ски.

За търсачите на силни усещания има няколко прилични черни писти – особено една дълга и права – и акри пухкави извънписти (казват ми, че са фантастични, но аз не съм от любителите на извънпистите).

Междувременно за начинаещите има няколко зелени с добронамерени инструктори, няколко много приятни сини и няколко изключително приятелски настроени червени. С други думи, за всекиго по нещо.Банско не е нищо друго освен достъпно място. Но в днешните времена на бумерангово търсене и нестабилни икономики цените вече не са най-ниските. През декември стана ясно, че най-евтиният курорт на Земята е Бардонекия в Италия, където една седмица за един възрастен, без полети и настаняване, струва 620 евро, според проучване на Post Office. В Банско еквивалентната цена е 745 евро. Това ме води до един непреодолим въпрос: Струва ли си допълнителното забавление да струва допълнителните 125 евро?Мисля, че е така. Нека да отидем и да направим посещението си.

Източник: Dailymail

Снимки: Dailymail