Алпинистът Алекс Хонълд изкачи 975 метровия гранитен монолит на Йосемити Ел Капитан без никакви предпазни въжета

В свят, който сега е хипер свързан с технологиите, транспортните връзки и екраните на нашите смартфони, има малко места, които наистина могат да бъдат описани като недокоснати. Но за алпиниста Алекс Хонълд някои такива места, намиращи се в най-суровата и безпощадна среда, все още съществуват и са узрели за приключения.

Хонълд имаше изпотяване на дланите и пулсации, когато изкачи 975 метровия гранитен монолит на Йосемити Ел Капитан без никакви предпазни въжета – умопомрачително постижение, увековечено в спиращия дъха документален филм на National Geographic, спечелил БАФТА и Оскар “Free Solo”.

След успеха на филма и издигането му до слава, Хонълд насочва погледа си към Ingmikortilaq, страховита и неизкачена скална стена от 1145 м., стърчаща от студените ледени води на Гренландия. Стръмната скала е повече от два пъти по-висока от Емпайър Стейт Билдинг.

“Никога няма да направя друг проект за катерене, който да отиде на Оскарите, разбирате ли? Мога просто да оставя това очакване настрана и мога да се съсредоточа върху проектите, от които съм развълнуван, от които съм вдъхновен”, казва той пред CNN Sport.

38-годишният атлет, заедно с професионалните катерачи Хейзъл Финдли и Майки Шейфър, се осмелиха да стигнат до страховитата морска скала, известна сред местните като “отделната”, в шестседмична експедиция, включена в документалния филм на National Geographic “Арктическо изкачване”.

Хонълд е направил много първи изкачвания по целия свят, но казва, че “никога не е правил първо изкачване от такъв мащаб, на стена с такъв размер”.

Поемането на една от най-големите немащабирани стени в света може да е мечта за всеки катерач, но условията са по-малко: Хонълд и неговият екип са принудени да се борят с непредсказуемо време, снежни бури, падащи скали и забавена доставка на оборудването си за катерене.

Въпреки репутацията си, Хонълд не е напълно невъзмутим, описвайки морската скала Ingmikortilaq като “доста плашеща” и “обезсърчаваща”, поради промяната на вида и качеството на скалата.

“Първият път, когато видяхме стената от лодката, всички бяхме доста, знаете ли, ние сме като:” О, не, това е много “, казва той.

Финдли, който пое първото изкачване заедно с Хонълд, казва пред CNN дори с внимателно планиране и телевизионен екип, екипът се сблъска с изненадващ брой “неизвестни”, не на последно място натиска и очакванията, които почувстваха от работата по документалния филм.

“Мисля, че като катерач някак свикваш да навлизаш в неща с това ниво на неизвестност. Не знам дали наистина можете да имате приключение без неизвестни, това определено е само част от преживяването”, обяснява Финдли.

“Но когато го правите за телевизионно шоу, има допълнителен натиск: наистина трябва да успеете или по друг начин парите се губят и работните места на хората.”

След седмици пътуване до скалата с екип, включващ глациолога д-р Хейди Севестре, гренландския водач Адам Келдсен и авантюриста Алдо Кейн, катерачите насочиха погледа си към страховитата опора.

“Тази стена беше наистина хлабава, просто беше много по-трудно да се управляват рисковете, чувствахме, че можем да направим всичко възможно, за да я направим безопасна и все още може да бъде твърде опасна”, добавя Финдли.

Хонълд обяснява, че подхожда към шестседмичната експедиция и “почти огромното предизвикателство” на изкачването по същия начин, по който прави всичките си проекти: “разбиване на нещата на неща, които са управляеми”.

Той добавя: “Мисля, че голяма част от правенето на неща, които другите хора намират за страшни, е разширяването на зоната ви на комфорт до такава степен, че нещата, които сте смятали за страшни, просто вече не са страшни.

“Това означаваше постоянно да се плаша по различни начини, постоянно да правя неща, които са малка стъпка отвъд това, с което се чувствах комфортно преди.”

Той добавя, че преди 10 години много аспекти на експедицията биха били много страшни за него.

“Ако правиш нещо рутинно в продължение на 20 години, просто не е толкова страшно. Мисля, че много зрители виждат това и си казват: “О, той живее нормален живот като мен, а след това от време на време прави такива неща”.

“Не, не, това е, което правя пет дни в седмицата, през цялата година през последните 20 години”, подсмихва се той.

Предупреждения от затопляща се планета

Преди да стигне до Ingmikortilaq, екипът събра данни, за да помогне за информирането на “здравния преглед” на Източна Гренландия, който не беше завършен от около 20 години.

Екипът изследва ледниците, айсбергите, фиордовите води и скалните повърхности с цел да увеличи познанията ни за въздействието, което изменението на климата оказва върху тази жизненоважна, крехка част от нашата планета, която в крайна сметка ще има отзвук по целия свят.

Това включваше изкачване на 460 м. скална стена, известна като Стената на басейна, за да се направят измервания на дълбочината и плътността в реално време на рядко изследван участък от ледената шапка на Гренландия.

“Зад тези наистина готини стени направихме полезна наука. Това е победа, победа, по целия свят”, обяснява Хонълд.

“Толкова голяма част от съвременната наука просто е свързана с достъпа: ако можете да намерите правилния човек на правилното място, той може да направи смислен принос към науката със сравнително малко усилия”, добавя той.

Севестре казва пред CNN, че Арктика в момента се затопля три до четири пъти по-бързо от останалата част на света.

“Като можем да разберем по-добре какво се случва с Гренландия, това ни помага да предоставим по-добри данни и по-добри прогнози за това как останалата част от света може да бъде засегната от арктическите промени”, обяснява тя.

Неотдавнашно проучване на Калифорнийския технологичен институт установи, че ледената покривка на Гренландия губи средно 30 милиона метрични тона лед средно на час в резултат на глобалното затопляне, причинено от човека.

Севестре обяснява, че “нашето настояще и нашето бъдеще са тясно свързани с Гренландия”.

Островът притежава достатъчно лед, за да увеличи морското равнище с шест до седем метра, добавяйки, че градове като Лондон, Ню Йорк и Маями са на “фронтовата линия”, добавя тя.

“И в момента имаме избор: да продължим ли да инвестираме в изкопаеми горива толкова, колкото днес? Ако искаме да дадем шанс на Гренландия и да дадем шанс на собственото си колективно бъдеще, наистина трябва да помислим дълго и усилено колко много го искаме”.

“Ние просто се съгласяваме пасивно да инвестираме все повече и повече в изкопаеми горива. Но наистина трябва да разберем колко висок е залогът в действителност. Можем напълно да постигнем метър покачване на морското равнище до 2070 г.

“Искам да кажа, че това е утре за по-младите поколения”, добавя тя.

Източник: CNN

Снимки: Pablo Durana/National Geographic/ Matt Pycroft/National Geographic